Инициативата и идеята е на Нели и Иво от Framespotting, които поканиха членовете на Киноцентъра (а и всички останали) да напишем нещо по въпроса. Признателности, за което 
- 1. Трейнспотинг
Trainspotting тотално промени възгледите ми за живота тогава. Направи ме по-"open-minded" и някак ме накара винаги да гледам на нещата от по-веселата страна, колкото и да е лайняно положението
Сцената, в която Компира изпонасра чаршафите на гаджето си, а после в спор с майка й за това кой да ги изпере се случва и "експлозията" 
Въобще всяка сцена от този филм беше култова!
Преди ходех на доста интервюта за работа, а кураж за тях ми даваше пак Спъд – просто се успокоявах, че има и много по-големи кретени от мен
Трейнспотинг ме запали и по британската култура като цяло.
- 2. Капитан Цубаза
Ако преди мнооого време ( няколко хилядолетия да кажем) ви се случвало да видите в училищен двор момченце с криви крака, което се опитва да прави невероятни изпълнения във въздуха с топка, но винаги се разминава с нея и се размазва на асфалта – е, това момченце съм бил аз 
Виновник за тези страдания е японското аниме “Капитан Цубаза”!
Давай Цубазаааааааа!
А когато гледах анимето или играех играта на Атари-то, изглеждах ето така:
Е, малко по-глупаво изглеждах, де
- 3. Atame! Ела, завържи ме!
Майната й на лигавата романтика! Няма нищо по-романтично от завързване и бой по дупето..МУАХАХАХА! Хм, мислите ли, че трябва да ходя да се прегледам на психолог?
Както и да е, Педро Алмодовар е ВИНОВЕН! Той и филма му “Ела, завърже ме”! Безцеремонно ми промени възприемането на нещата! Много ме изкефи де!
ВНИМАНИЕ!!! Долната снимка съдържа нецензурни елементи. Моля хората, които се възмущават от натурални сцени, да концентрират вниманието си върху водолазчето-играчка, а не по периферията 
Ех, романтика!!!
- 4. Пи – Pi
След като го изгледах светът бе друг за мен – златно сечение, числото фи 1.618, числата на Фибоначи, 3.14, златни спирали и триъгълници- всичко интегрирано в природата. Ако има Бог, той със сигурност е бил гениален математик, достигането до него може да стане само с езика на науката. Исках да стана умен, но не успях
Fibonacci N= 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34.... pi= 3.141592653 8979323846, Golden ratio= 1,61803
- 5. Други
Вероятно има много филми, които са ми повлияли по един или друг начин. Редица документални като “Baraka“и “Earthlings“, някои по сериозни като “The Elephant Man“, сериалът “Новият политик” също са ми повлияли, винаги съм искал да пътешествам по екзотични места и да диря артефакти като Индиана Джоунс (и разбира се да имам като неговия камшик), а понякога си тананикам мелодията от Плодчетата
Другите по въпроса
декември 11, 2010 at 9:25 am
Като опитвам да “провра крак” някъде, винаги се сещам за сцената със Спъд
Гений!
декември 11, 2010 at 9:26 am
Интересен поглед.Остава теми за размисъл след такава среща -диалог.
декември 11, 2010 at 10:00 am
Капитан Цубаза, хахах!! Сууупер класация, развеселих се.
А мелодията от Плодчетата (както и самите те) е култов – телефонът ми звъни така. 
декември 11, 2010 at 10:47 am
много готина щафета
тоя път и аз ще пиша
от твоите филми, Ламоте, съм гледала само Трейнспотинг, Индиана Джоунс и Плодчетата..
декември 11, 2010 at 11:06 am
Йеее, Бънги ме зариби и аз да си сложа мелодията на плодчетата. Обаче не върви с нея да ми звъни Компира, затова за него “Зеленчуци, който не яде”.
Ей, ама и аз се отплеснах. Ламотe, много ефектна класация, ма много кратка. Нали се сещаш, че аз, ако се засиля да правя такава, веднага ще изтипосам “Филмите, които промениха живота ми към по-зле”! ПХА-ХАХА!
PS На щастливата снимка си излязал много добре. Доста по-добре от обикновено.
декември 11, 2010 at 12:00 pm
Ламоте, с “Трейнспотинг” нацелваш десятката, а с “Ела завържи ме” ме учуди много приятно. Ако трябва да съм честна, за по-голямата част от останалите филми, които споменаваш, даже не бях чувала.
)
Сега отивам да търся в нет-а мелодията от плодчетата.
декември 11, 2010 at 12:03 pm
Ами, аз много се изкефих на “Портокал с часовников механизъм”. Макар и противоречиво, често съм гледал като по-младежче “Коса” и “Мера според мера” – последният ми е особено на сърце.
декември 11, 2010 at 12:18 pm
Ако не бях прочела поста, на подобно предизвикателство бих погледнала със съмнение.
… а имаме и допирни точки… простичък и ефикасен способ за взаимно опознаване 
А пък сега и на мен ми се прииска да участвам…
Колко сме различни
И ми се струва, че баш такова представяне може да очертае знакови филми бележещи различните поколения. После ще направим класация на “филмите на двайсти век”
Trainspotting, така и не можах да го гледам, когато излезе. Хвана ме в период, в който асистирах в центъра за зависимости и наркомании, където се бях нагледала на тооолкова много филми, че да си пусна такъв доброволно вкъщи ми идваше излишно вповече.:(, да не говорим, че му бях писала сценария
)))
Но пък имам аналози (може и да ти се сторят далечни) преживяни(гледани) в моя пубертет.
/На колко си години?(ако не е свещена тайна?)/
Подобни “драми” имах с “33 грама” и с “Антихрист”, но за това пък “Морето в мен” с Хавиер Барден и “The Diving Bell and the Butterfly” ми дойдоха в много подходящият момент, съвсем на място и ми подействаха мотивиращо, вместо депресиращо.
много се разприказвах май?
Ностро,
как… по какво разбираш кое ти влияе зле и кое добре?
/заради мене си питам, че тез неща хич не са ми ясни:)/
декември 11, 2010 at 12:30 pm
Лесно е, Светле. Ако успееш да задържиш последната си храна в стомаха няколко часа след като си гледал филма, значи със сигурност не ти е повлиял зле.
декември 11, 2010 at 1:06 pm
Шефе,
размисли ме дълбоко.
Опитвам се да се сетя дали ми се е повдигало от филм…
))))
това ще да е наистина ценна класация, дето я предлагаш… филмите, които ме накараха да се издрайфам
п.с.
имам една приятелка, (нали ги знаеш жените, мож’ ли ги разбра) дето мине- не мине и ми казва: “Моля те кажи ми някой филм, на който да се наплача! Искам някой много разтърсващо тъжен… хубаво да се нарева!”
Всек’ви ги има
)))))
Аз се чудя как да спра да плача, друг се чуди как да се разстрои, че му е неприятно добре
))))… сега ако изнамерим филмите, които безотказно те карат да драйфаш… ще станем обществено полезни 
))))
))))
)))
Вместо да си бъркат в гърлото хората – пускат си филма и опа! готово!
Кеф ти е да поревеш – ей на ти тоз филм!
Кеф ти е да го натопорчиш и – тук треба има алтернативи на порното, че нема ни стигнат блоговете за класацията, пък нали сме по кУлтурната част, класацията ще да е по-перверзна: “Как да го натопорчиш, без порно?”
/Ламоте извинявай, ама от една седница не пия, не пуша и логореята съвсем ме облада:)/
Въпреки, че някои колекционери съм сигурна, че могат много качествени порно продукции да предложат – класика в жанра
и.т.н. и т.н.
декември 11, 2010 at 1:10 pm
След малко ще е готова.
декември 11, 2010 at 12:41 pm
Ламоте, понеже не съм те виждал, сега не мога да си те представя по друг начин, освен като АБСОЛЮТЕН, номер едно кретен, като Компира.
)))) Love you more than before! 
“Ела завържи ме” нашите ме водиха в НДК.
Имам шапка на филма човек. Една от двете в България. Другата е в Жоро Ангелов, който беше купил филма за разпространение. Жалко, че новите филми на Алмодовар, не са по като този.
@Светла
Разбирам те за периода ти и за “Трейнспотинг”. А “33 грама” да не е “21 грама 2″? Или просто не съм го чувал.
декември 11, 2010 at 12:47 pm
Дринов,
)))))
))))
разбира се че е 21 грама
ама, нали ти казвам, че грамажа ми дойде вповече
съвсем други неща ми бяха в главата да пиша днес, ама като ми остане време, ако… ще се набутам в играта ви с удоволствие.
декември 11, 2010 at 8:29 pm
ахаха Дринов, мерси за хубавите думи
Ще подготвя покушение и ще открадна шапката ти, да знаеш!
декември 11, 2010 at 1:34 pm
[...] Lammoth от Lammoth’s Blog [...]
декември 11, 2010 at 1:55 pm
“Трейнспотинг” е абсолютен култ, ама не това ме халоса от поста, а друго – сега напълно споделям впечатленията на Дринов за теб.
Иначе филмът, който мен ме е оставял с най-противоречиви стомашни изживявания (пърхащи пеперуди, но с дъх на повръщано) е точно “Антихрист”.
декември 11, 2010 at 2:51 pm
Скай, подкрепям за “Антихрист” – и аз останах така, само дето се опитвам да го забравя (върви успешно)
декември 11, 2010 at 2:57 pm
Ето го и моето попълнение. Малко съм се олял и заради това много хора ще ме намразят, но емоцията е по-силна от мен.
декември 11, 2010 at 4:29 pm
Само “Плодчетата” и Харисън Форд съм гледала от изброените. С “Трейнспотинг” се захванах с книжния вариант, но след абсолютно натуралистичната първа глава (с която, между другото, се забавлявах доста) тази книга отиде в списъка ми с недовършени книги и никакъв потенциал за довършване, където единствената друга е “Капитан Немо”. Ама знае ли се, не се ли знае какво ще се случи
Филмите, които са ми повлияли, са “Туин Пийкс”, като още ме е страх от Боб (честно), и “Време разделно”.
декември 11, 2010 at 4:49 pm
Здравееейтееее!
Мерси на всички за коментарите, да знаете много ва обичам всичките. Ще отговоря на всички като се върна
Бях на панаира на книгата в НДК, купих си книги за около 200 лева, почувствах се като на шопинг, ахахахах.
Освен това казах ли ви, че имам ново куче?
декември 11, 2010 at 4:53 pm
А какво направи със старото???!!!
/кои книги си купи, шушни после
/
декември 11, 2010 at 6:36 pm
Ламоте, показвай списъка на книгите, за да не играят шамарите! Веднага!
От гориезброените съм гледала само “Индиана Джоунс” и “Трейнспотинг”. И много си ги обичам. “Плодчетата” не ги броя за нищо.
Прочее, “Трейнспотинг” ме зариби и мене за британските филми – особено си падам по Гай Ричи (без онази дърта курва, пхапхааа).
А бе, да питам, ако някой знае: в любимия “51-вият щат” има ли британски пръст, освен част от актьорите и мястото? Понеже ми докарва на такъв.
декември 11, 2010 at 6:46 pm
А фроги извинявай, сега ти виждам коментара
Дупе си давам, но няма да ти кажа какво си купих
Знаех си че си мой човек, и аз съм фен на британското кино/
51ят щат е култов!!! Британски е! Даже част от него се засне на стадиона на любимия ми Ливърпул (оня отбор дето само пада
)
декември 11, 2010 at 6:43 pm
леле, сега ще напиша цял ферман
ахах, Светле, знаех си, че ще се поинтересуваш за книгите
А и знаеш ли какво? Срещнах ИВО СИРОМАХОВ на щанда на Ciela, ахахахах, раздаваше автографи 
всъщност на пич зглежда, ама гледаше ме малко странно аахахаха
купих си още американски речник на нецензурните думи, купих си илюстрираната версия на Кратка история на почти всичко (за 10 кинта само!)
Купих си “Английски съсед”, 2 книги на Пратчет, от издателство Колибри си взех неурязаните версии на произведенията на Лем, в комплект взех произведенията на Георги Господинов, Еволюция на смеха 2-ра част, взех си 4-5 луксозни издания на Достоевски, бяха по 10 лева!
А иначе старото ми куче отиде да чурка в кучешкия рай
weasel, капитан Немо е вееелико детско! Аз даже си купих дневника на Лора Палмър навремето, заради мръсотиите в него де ахах
ахахах, Нострито, хейтър такъв, да ти съхнат топките! Защо не си включил нашия любим Уве Бол, а, а, а! Буууууууу
Лита, с нетърпение чакам и твоята щафета, нямам никаква представа какво ще включиш
Изненадай ни!
Скай, Ларс фон Триер е луд, винаги шашва, разбирам смесените чувства
Иначе Спъд е по-хубав от мен 
Богомиле, Портокал с часовников механизъм ми супер-мега любим, за него съм писал и в блога
Знаеш ли, и ти трябва да спретнеш някаква класация 
Kathryn, задължително гледай The Elephant Man, за мен един от най-великите филми правени някога
Класацията ти също е много интересна 
Бънги, някак вътрешно подозорах, че мелодията на телефона ти е на Плодчетата
(освен това си купих чорапогащник, днес ще го пробвам 
cellfourteen, Юън Бремнър е най-големият кретен в киното, тотален гений, напълно съм съгласен!
декември 13, 2010 at 12:15 pm
Значи е верен слуха…
Аз сега чета цензурираната версия на “Облакът на Магелан” от 66г.
Много ме мързи и в никви класации няма да се включвам!
Ако ви стиска напляскайте ме!
декември 13, 2010 at 12:36 pm
веднага да се включиш за да не взема някоя дебела книжка с още по-дебели корици и знаеш за какво ще я ползвам
декември 11, 2010 at 7:16 pm
“взех неурязаните версии на произведенията на Лем”
Кои освен “Соларис”!?!?
декември 11, 2010 at 7:55 pm
Не знам кои са, обаче ако направят филм по “Звездни дневници”, ще бъде чудесно. Йон Тихи е предшественикът на Артър Дент, ако някой не е загрял.
декември 11, 2010 at 7:57 pm
Грееем, греем, и даже го слага във джоба си!
декември 11, 2010 at 7:28 pm
pics or it didn’t happen, за чорапогащника, де.
декември 11, 2010 at 8:17 pm
Nostrоdamus, точно “Звездни дневници” и “Соларис” си взех, събрани са абсолютно всички пътешествия на Ийон Тихи
Има я и “Трагедията с пералните машини”. Оргазмично просто 
Единственото тъпо, че не са преиздали Кибериада 
Фроги, доста е трудно да избера между Дъглас Адамс и Лем
Лем обаче определено е повлиял и на Адамс и на Пратчет (предимно с Кибериада) 
Бънгиии вееее! Чорапогащите прозират и всичко се вижда!
декември 11, 2010 at 10:07 pm
не бих пропуснала още -
“Парфюмът: историята на един убиец”.
много дъхава лента! може би защото не съм чела прословутата книга и не си направих труда да науча нищичко за историята бях очарована от развитието на цялостната фабула, която палаво криволичи в исторически, фантастично-декадентски и дори романтични посоки. визуализацията в никакъв случай не е брутална, а аз се бях подготвила за повечко кървища и прочие психопатщини.
образът на главния герой е построен изключително фино, по моему. самата визия на актьора също го предполага това. в нито един момент не го намразваш за множеството престъпни деяния, които извършва, а напротив – симпатичен ти е, интересен в странността и последователността си.
приятно се изненадах да видя свръхлюбимия ми Дъстин Хофман в една от главните роли. изградена перфектно от големия майстор. когато този, инак малък на ръст човек, се появи в кадър.. запълва екрана, забелязали ли сте?
е, има и няколко неправдоподобни момента, но това е нормално за историите с фантастичен сюжет, пък и е оправдано, след като режисьорът е решил да се придържа плътно към оригиналната последователност на четивото.
“Paparazzi”
сещате ли се за ония филми, дето след края им не знаеш как точно да кажеш, че са кофти ? Мел Гибсън е опитал да спретне история за нарушение на личната свобода и последващо наказание. героят му е мускуляга, мъжага отвсякъде, актьор дето си прави стънтовете сам.
основното правило за снимки на хора на публични места, когато материала ще се ползва примерно за уеб портали – е да се гарантира съгласието им. можеш да промениш ъгъла, да скриеш лицата, да щракаш основно по обекти на много, ама много публично място.
това когато фотографа не прави пари от собствените си ниски стандарти за лично пространство. във филмът представителите на гилдията са без кодекс, етика или морал.
историята щеше да е незабравима, ако героя нямаше такива кратери в характера.
далеч под Гибсън ниво, но хайде.
“Alfie”
този е римейк на оригиналния, където в главната роля се появява Майкъл Кейн. ако забравим за момент кой е Кейн и помним, че Алфи е сред първите му филми историята е чужда на ширините балкански.
харесва Алфито жените и вярва, че има дава по нещо. по Най-най-стария начин, докато един ден заваляват питанки: болест, морален сърбеж на съвестта.. раздяла с приятел.
филмчето е ок за уикенд, в който вали. Сюзън Сарандън в нова роля! а пък как й ходи..
декември 12, 2010 at 12:07 am
Анджи, особено ти (с тази си чувственост) , нямаш идея какво ще преживееш… ако прочетеш “Парфюмът”… не можеш да не я прочетеш… можеш само да я забавиш.
декември 12, 2010 at 1:03 am
Светле:)
сигурно ще го изтрия утре, но да драсна нещо съвсем първично..
има един филм, който на мен лично оказа много голямо влияние, а именно – за творческият двигател на легендарните Joy Division, показан точно такъв, какъвто е бил в действителност – крехък спрямо себе си и околните талантлив млад човек.
изцяло черно-бялата визия е обилно подправена с авангарден пост-пънк звук и щедро ухае на упадъчен опушено-панелен реализъм. освен всичко друго, филмът е порядъчно минималистичен, праволинеен и последователен. няма грам излишъци. има изобилие от хладна качествена адекватност!
иначе визията на Корбийн е ВЕЛИКА, решението за черно -бяла визия е страхотно, играта на актьорите (доколкото сценария позволява)- също. сцените от Манчестър през 70-те са прекрасни.
лично аз като видя суров “пейзаж” с блестящ мизансцен и привидно безсмислен диалог, това ми е достатъчно, за да разбера посланието. ако ще само заради концептуалната визия, филмът си заслужава. няма по-добро оформление за подобна история. а оформлението на мене ми говори.
“Контрол” е замислен и изпълнен като инди филм. което е още едно негово достойнство. филм за Йън Къртис следва да бъде инди, за да отива на философията на Джой и Йън.
това е филм, предназначен за запознати с материята. ако човек не е слушал Джой, няма как да го схване. и това е чудесно. снобарско ли е? безспорно. и така и трябва да бъде. един биографичен филм за известен музикант може да си позволи някаква академична ерудираност и линейност, но филм за Йън Къртис трябва да бъде авангарден. всичко друго е безпринципност.
и най-важното, това е филм за личността Йън Къртис. не е за музиканта Йън Къртис. не е за групата Джой Дивижън. за човека е. и така предпочитам аз. ако предпочитах друго, да съм си пуснала Closer.
предпочитам баналното. по-вярно е, по-неочаквано (провокативно) и по-трудно. да, по-трудно е. винаги може да угодиш на зрителя фен на Джой, ако през целия филм величаеш Йън и го сложиш да ти говори за Иги Поп, пънка и международното положение. по-трудно е да покажеш битовизмите, които всеки пренебрегва, когато говори за Йън.
едно от най-ценните достойнства на филма е това, което се определя като недостатък от критиците. а то е, че Антон е казал всичко в прав текст. без да идеализира.
макар, историята донякъде да е представена предимно от гледната точка на Дебора. но, дори и така, не ми се струва натрапчиво.
Йън е имал изключително кратък жизнен и творчески път. и намирам за нормално историята за него да е до някаква степен свита и недоразказана.
разбрах също, че не е успял да оползотвори почти нищо от таланта си. жалко, но факт.
рядко срещам такава в биографичен филм за хора на изкустото. и ми допадна много. в “The Doors” не е такава. в “Walk the line” – също, в “Рей” – още повече. и нямаше да е подходящо да са безпристрастни същите онези критици, защото и Джим Морисън, и Рей Чарлз, и Джони Кеш са били легенди приживе. доказани, ултрапопулярни, бляскави личности. личности познали възходи и падение.. изстрадали успеха. докато Йън не е получил признанието си..
той си е един спорен ъндърграунд герой. и филмът му подхожда с тази си втренченост и безпристрастност.
филмът е ценен именно със своята баналност. защото легендарният образ на Йън Къртис е предостатъчно въртян в последните години. онова, което Джой са направили за музиката и онова, което представлява ореолът на Йън, е нещо, което не заслужава специален филм. то вече е изказано в песните на Джой и в многобройните книги, анализи, интервюта и тъ нъ, посветени там някъде.. провокативната, авторска гледна точка към проблема Къртис изисква да погледнем условията, при които тази личност се появява от нищото в индустриална Англия.
щем не щем, тези условия са банални. Йън Къртис не е самовглъбен екзистенциалист, който наблюдава упадъка на пост-викторианския социум и го бичува с мощната си десница. и т.н. Йън Къртис е достигнал до невероятните си прозрения, заради същата тази чувствителност, която е в центъра на филма. аз също бих предпочела да гледам как един от идолите ми е бил мерило за поведение и е минал през триста интелектуални процеси, за да стане онзи идол, когото познавам. само че това няма да е редно, защото просто не е така. и няма да е особено полезно, защото прекрасно знам какво означават Джой. Джой са следствието, а не причината. причината е напълно битова: жените и епилепсията. това е причината, за да се превърне Йън в Йън. Йън не е екзистенциалист, а уъркинг клас хироу с изострена чувствителност.
един реалистичен, банален Йън лично за мен представлява много по-голям интерес. защото вокалът на Джой Дивижън Йън Къртис е невъзможен без баналния Йън. и освен това Джой винаги мога да си ги пусна и да усетя вторичния Йън. докато филмът ми даде нова гледна точка.
тук липсата на провокация е самата провокация. и ако не си тръгнал да гледаш мюзикъл за Джой, ще оцениш, че това е далеч по-редно. първо, защото е вярно и второ, защото е далеч от клишето за музикална звезда, налагано във филмите за Джим Морисън или Джони Кеш, ту нейм а фю. това е провокацията.
именно битовизмът, е нещото, което е убило Йън. беше задължително Корбийн да ни го натърти това. и той го направи по перфектен начин.
постарах се да гледам на филма повече като фен на киното, отколкото като фен на Joy Division.
почти не беше обърнато внимание върху това, което тази група представлява по отношение на рок музиката. беше само доволно загатнато. пестеливо, асоциативно. типично по корбийновски. това не е музикален филм. това е игрална биографична пълнонетражна лента.
с детайли, които бяха адски фини, например, когато Аник го пита:
Кой ти е любимият цвят!?
уж поетът-авангардист простодушно отговаря:
- Синьото на Манчестер Сити.
Дете!
за мен онзи “диалог” за любимия му цвят ми избистри кой е Йън не по-малко от произволен текст на Джой.
декември 11, 2010 at 11:13 pm
angie, не съм гледал филмите, но ти така ги изографиса с думи, че ме е срам, за това че не съм ги гледал. И не съм чел Парфюмът!
Много мерси за коментара, изчерпателен е
декември 11, 2010 at 11:40 pm
ама вземете и прочетете книгата, защото това е едно от най-брилянтните романи в литературата изобщо
декември 12, 2010 at 12:09 am
Иначе… и аз съм на линия с моята филмова презентация
декември 12, 2010 at 12:46 am
Светле, направих коментар вече там.
Лита, обещавам да я прочета
Сега ме е яд, днес бях на панаира, а сега толкова много книги пръкнаха искам да ги взема… Баси харча щеше да стане…. 
авеее, Ностро, орязан се пише с О, що не ме поправяш значи, на теб аз разчитах
10 камшика за наказание, ахахаа 
декември 12, 2010 at 12:13 pm
Тия камшици за нищо ги нямате.
декември 12, 2010 at 3:30 pm
Хе-хе – някъде сме витаели в подобни орбити – аз също бях на панаира на книгата по същото време, но похарчих само наличните в момента 50 лева
“Трейнспотинг” е абсолютно култов филм (мен за британското кино ме “открехна” Shallow Grave на Дани Бойл)! Синтезирана класация – поздравления 
декември 12, 2010 at 4:38 pm
“Трейнспотинг” е истински гигант и тотална емблема в британското кино.
А втори образ като Спъд просто няма.
Конгратулейшънс, наистина оригинална класация.
декември 12, 2010 at 10:49 pm
Пи наистина е яка дивотия. Очаквам ново избухване на Аронофски с Black Swan и да върне малко старата слава
.. или поне се надявам
декември 13, 2010 at 1:45 am
Ммм, “избухването” на Аронофски, а покрай него и това на Портман, с Black Swan всички го очакваме с нетърпение.
декември 13, 2010 at 12:33 pm
Angie, получаваш наградата Коментар на годината, никой не е бил тъй искрен в моя блог. Непременно ще гледам филма, макар и да не познавам особено добре бандата.
бънги, не се притеснявай, Ностро е свикнал
Има закоравял задник 
Svetly, аз съм фен на Дани Бойл, нищо че напоследък леко е изгубил форма
А на панаира щях да изхарча 1000 лева и да остана само по гащи, толкова много интересни заглавия имаше 
Бож и Yavr
Не че всички филми са му добри де. Всъщност за мен пи си е номер 1 
и аз с нетърпение очаквам Black Swan, надявам се да компенсира леко сивата година с този артистичен филм. Аронофски винаги е пращал послания към зрителите и ги е приканял към размисъл, затова го харесвам
декември 14, 2010 at 8:14 am
доколкото са ми искрени спомените от преди две години, вероятно..:)
иначе интересен подбор и любопитна щафета:-)
декември 13, 2010 at 5:02 pm
Добри заглавия.
Към тях добавям само
Непоносимата лекота на битието
http://zamunda.net/details.php?id=152469&hit=1
декември 13, 2010 at 5:44 pm
А за писателите – само един ме впечатлява напоследък.
Грандиозният Чък Паланюк – чети Черва и ахкай :
http://forums.wsphere.com/index.php?showtopic=36
декември 13, 2010 at 8:55 pm
мерси за линковете, Вал. Прочетох резюметата и определено Choke изглежда интересен
Нещо като мой тип книга 
А непоносимата лекота сега го тегля 
Имам бледи спомени от него 
декември 16, 2010 at 12:08 pm
И филмът който ще промени живота на всички монахини – феминистки.Мегахитът на оргиастичното кино – “Дяволите”
http://www.torrenthound.com/hash/3973aadb06680bd2e858c6da1262f4db8fdc03a5/torrent-info/The-Devils-1971-dir-Ken-Russell-restored-version
декември 16, 2010 at 4:42 pm
Бог да те благослови, Вал
Намерил си ми пак филми с голи монахини!!! 
Малко бавно се тегли, но довечера ще гледам фън! 
декември 20, 2010 at 4:44 pm
Е, как да не коментирам и аз! След като видях толкова от филмите, които и мен са ме вдъхновили по някакъв начин.
Trainspotting, Baraka, The Elephant Man, Pi!
Two thumbs up, lammoth!
декември 20, 2010 at 7:57 pm
The Elephant Man ми е много любим филм
Мерси за палците, two thumbs up и от мен 
януари 2, 2011 at 3:07 am
Nice share, thanks